Когато си помислите за дворци, вероятно ви идват на ум европейски градове, а не Кайро. Но е вярно, че в Кайро се намират доста красиви дворци – от средновековни ислямски до османски барок, френски рококо и дори вдъхновени от индусите. Така че, ако търсите нещо различно, което да разгледате в Кайро, и обичате архитектурата, изкуството и историята на дворците от миналото, не търсете нищо друго освен тези седем двореца, отворени за посетители.
Дворецът Абдин
Този дворец, превърнат в музей, е построен за първи път от кедив Исмаил през 1863 г., като функцията му е да бъде правителствена централа, както и да бъде определено място за официални събития и церемонии. По-късно той е кралска резиденция до премахването на монархията през 1952 г.
Днес музеят е разделен на горните етажи, които са били жилищни помещения на кралското семейство и сега са отворени само за посещения на чуждестранни високопоставени лица. На долните етажи се намират основните раздели на музея: Музеят на среброто, Музеят на оръжията, Музеят на кралското семейство, Музеят на президентските подаръци и Музеят на историческите документи.
Cairo Marriott (Дворец Ал Гезира)
В хотел “Кайро Мариот” в Замалек все още можете да намерите оригиналния дворец “Ал Гезира”, построен от кедив Исмаил преди повече от 150 години през 1869 г. като дворец за гости на чуждестранни кралски особи и други ВИП личности, които посещават хотела по време на тържествата за откриването на Суецкия канал.
Дворецът “Кайро Мариот”, който се издига днес, е същият, в който е била настанена императрица Евгения, съпругата на Наполеон III, и в който се е състояла сватбата на сина на Хедив Исмаил, продължила 40 дни; много от оригиналните произведения на изкуството и мебели могат да бъдат открити в приемните зали и салоните на хотела.
Хедив Исмаил решава да проектира двореца в неокласическия стил, който е популярен в Европа по това време. Той подписва договор с австрийския архитект Юлиус Франц (по-късно известен като Франц Бей) и френския архитект Де Курел Дел Росо, който е проектирал и двореца Абдин. Интериорът е дело на германския архитект Карл фон Дибич. Двете големи кули на хотела, обърнати към Нил, са добавени през 70-те години на ХХ век, когато хотелът е придобит от Marriott International.
Дворецът Baron Empain (Дворец Baron)
Този изключително характерен дворец не прилича на нищо друго, което Кайро (или останалата част от Египет) може да предложи. Основан през 1907-1911 г., дворецът Барон Емпайн (или както местните, го наричаме Барон Палас) е построен като лична резиденция на белгийския барон Едуард Емпайн, който има заслуга за изграждането на източния квартал на Кайро – Хелиополис. Дизайнът на двореца “Барон” е вдъхновен от хиндуистките храмове в Южна Индия и Ангкор Ват в Камбоджа и е построен от френския архитект Александър Марсел.
Днес дворецът “Барон” е обновен музей, в който можете да се запознаете с живота на барон Емпен, с наследството на ранния Хелиополис и дори с прочутия хелиополски трамвай (оригинален трамваен вагон е изложен в градината, а в музея можете да научите за връзката на барона с трамваите). С допълнителен билет можете да се качите на покрива, ако искате да се насладите на още гледки отгоре.
Дворецът Manasterly Palace
Този османски бароков дворец е построен през 1851 г. от Хасан Фуад паша ел-Манастерли, губернатор на Египет по времето на кедива Абас Хелми. Този едноетажен дворец на нилския остров Равда (Маниал) е построен до нилюминатор, който датира от 861 г. от н.е.
Дворецът и сега е известен с красивата си украса и влиянието на “османското рококо”. Той се е превърнал в център на изкуствата и в него редовно се провеждат музикални концерти.
Дворецът Маниал (Дворецът Мохамед Али)
Този дворец е построен от принц Мохамед Али Тауфик, първи братовчед на крал Фарук, през 1875 г. и е завършен през 1929 г. Ислямският архитектурен стил е смесица от османски, персийски и мавритански, а вътрешният дизайн е съчетание между европейския стил нуво и рококо.
Дворецът е дом на богатата колекция на принца от произведения на изкуството, мебели, дрехи, сребро и средновековни ръкописи от Средновековието. Керамичните плочки в джамията и на входа са изработени от арменски керамик. Днес дворецът и историческите му градини, както и ловната хижа на крал Фарук са част от обществен музей.
Дворецът Айша Фахми
Построен през 1907 г., този дворец с изглед към Нил е наследен от Айша Фахми, дъщеря на египетски аристократ и началник на армията при крал Фуад. Тя е омъжена за египетския актьор и режисьор Юсеф Вахби и дълги години живеят заедно в двореца. Когато тя умира през 1962 г., дворецът преминава към Министерството на културата и сега е Център по изкуствата. Дворецът е отворен за посетители само по време на изложби.
Двуетажният дворец е построен от италианския архитект Антонио Лашак и разполага с 30 стаи, две големи зали, “японска стая” и е обсипан с произведения на европейското изкуство.
Дворецът Бештак
Между 1334 г. и 1339 г. от н.е. мамлюкският емир (влиятелен чиновник или владетел в династията на мамлюците) Сейф ел-Дин Бештак построява резиденция и конюшни на улица “Моез”, където се намира най-голямата концентрация на средновековни ислямски архитектурни съкровища в света. (За повече информация относно всичко, което трябва да посетите на улица Моез, посетете нашия подробен пътеводител за местни жители тук).
Първоначално този дворец е бил на 5 етажа, но част от приземния му етаж е бил посветен на магазини, които са допълвали доходите на емира. Само част от двореца стои и до днес, но все още можете да видите впечатляващата му приемна зала, прозорците машрабея, мраморния вътрешен фонтан и витражите – рядък пример за жилищна архитектура по онова време.
Бонус дворец: Дворецът Ел Сакакини
За съжаление дворецът Ел Сакакини в момента не е отворен за посетители, но самото му разглеждане отвън е забавно само по себе си. Дворецът е построен през 1897 г. от сириеца Габриел Хабиб Ел Сакакини, който се премества в Египет, за да натрупа богатство в компанията за Суецкия канал в Порт Саид. По-късно той се премества в Кайро, където построява своя дворец в стил френско рококо, който е все така впечатляващ и над 100 години по-късно.